fbpx
Skip links
Explore
Drag

Забравените български традиции и обичаи

Забравените български традиции и обичаи

Случвало ли ви се е да се разхождате из България и да попаднете на местенце, което сякаш ви приканва да се върнете назад във времето, да се докоснете до миналото, до старите традиции. Нашата малка страна е пълна с пъстроцветни традиции и обичаи, някои забравени, други вплетени в ежедневието ни. Ето един прекрасен пример за традиции останали и до днес – сватбата. Тя е била грандиозно събитие и в старите времена, приготовления, чеизи, музика, веселби,  всички са се събирали на мегдана, играли са хора, отбелязвали са това важно събитие шумно и пищно, чупила се е пита от младоженците, за да се види кой ще командва в къщи, ритало се е менче, за да се види каква ще е първата рожба. В наши дни това е пак така, разликата е, че се празнува в ресторант, с декорации, с водещ и с дисководещ, със специално осветление и ефекти, но пак я има питата и менчето и още много други чисто български обичаи.

Но нека се върнем назад във времето и си припомним някои любопитни традиции и обичаи. Тук ще намерите частица от миналото, от българските стари традиции, от малко забравените обичаи, които се крият в спомените на нашите баби и дядовци.

Миша сватба

Мишата сватба е един от най – любопитните и странни обреди в нашата родина. Този обичай се изпълнява от населението на някои части на България, целта му е да предпази храната и дрехите от гризачи. В уречен ден, две жени с еднакви имена улавят мъжка и женска мишка и ги определят за младоженци. Мишките биват вързани една за друга и поставени в кошница. Някои от момите и ергените, които са се събрали, за да станат свидетели на сватбата стават кумове, кумици, девери и зълви. Цялото село, под съпровод на сватбарска музика, се събира. С музика и веселба младоженците се изнасят от границите на селото и се пускат на свобода. Вярва, че мишките младоженци, ще бъдат последвани от всички останали домашни и полски мишки и по този начин зърното и дрехите ще останат непокътнати от гризачите.

Бяло, червено и сватба

В миналото, младоженците са се обличали с празнични носии съобразени с областта, в която са отрасли. Независимо от различията в носиите от различните области, те са имали задължителни елементи, правейки ги характерни за повода.

 

Бялото и червеното са били основните цветове за сватбеното облекло на наши прародители. Бялото символизира женското начало, чистотата и девствеността, а червеното – мъжкото начало, огънят и плодородието. Символиката е основна част във всяка празнична носия, всеки елемент е изработен с определен смисъл, от красивите шевици преплетени в богата орнаментика, показващи не само статута на българина, но и предпазващи притежателя им от зли очи, до огнено червеното було, което символизира сила и плодородие и предпазва булката от завист и зли сили. Всеки малък елемент в сватбеното облекло е от изключително значение и носи символиката на тържеството, в което двама се вричат да бъдат един до друг завинаги.

Ладуване

Ладуването е един красив български обичай, който се извършва няколко пъти в годината – на Васильовден, на Гергьовден и на Еньовден.

 

Този празник е само за момите. Отдава се почит към Лада -богинята на любовта и семейното щастие в славянската митология, и е свързан желанието на човек да надникне в плановете на съдбата и да разбере какво го очаква в близкото бъдеще.

 

Подготовката за празника започва един ден по-рано. Една от момите донася вода в ново менче, тази вода се нарича мълчана вода, защото докато момичето я налива и носи до мястото, където ще се извърши обреда, не говори. Всички моми, които са за женене се събират в нечия къща, където се донася менчето с мълчаната вода. Всяка от тях оставя китка и накит в менчето, като хвърлят и малко ечемик в него. След това менчето се покрива с червено було и се поставя под някое цвете навън за през нощта, за да гледа звездите и да събере от тяхната сила. На сутринта момите се събират отново и една от тях, обикновено най-младата, със завързани очи вади една по една китките и накитите, докато другите моми пеят ладенки или припевки и наричат какъв ще бъде женихът на момата. Всяка от момите си взима и малко ечемик от менчето и го слага под възглавницата си. Според вярванията момъкът, когото сънува през нощта, ще е бъдещия жених.

Мъжка сватба

Мъжката сватба е един хумористичен обичай, в който се включват само мъже ергени. Разпространен е в селата около Търново. Вярва се, че с тази традиция се прогонват злите сили и старите ергени имат реален шанс да се задомят през следващата година. Този празник се провежда само на високосна година, преди Сирни Заговезни, тъй като след това венчавките са забранени.

 

Мъжката сватба се провежда по същия начин, както стандартната народна сватба, но всички женски персонажи се изпълняват от мъже. Сватбата започва от сутринта с шествие, а до вечерта следват традиционните ритуали и веселие. От избръсването на жениха пред цялото село, до краденето на булката и всичко това под съпровод на акордеон, кларинет или кавал.

 

Освен всички познати ритуали, мъжката сватба има още един, който не е толкова познат, нарича Тулум. В деня на сватбата, в една торба се събира дървесна пепел от огнището, която е пресята три пъти, с тази торба всеки ерген бива отупван, за да бъде пречистен от злото и да бъдат изгонени злите сили от тях.

 

И както всяка сватба и тук кулминацията е венчавката, която по традиция се прави на площада на селото, с богата трапеза, кръшни хора и много веселие.

Оставете коментар

Call Now Button